Какво исках....и какво стана.

Е реших, че събота и неделя ще поствам разни неща тук...

Пък може и само събота или само неделя...но това сега няма значение.



Имаме моменти от живота, в които ни се е искало да променим нещо. Винаги се питаме какво можеше да стане ако бяхме направили друг избор. Повечето пъти се залъгваме, че ако изберем нещо, което другите харесват мислят за правилно ще сме щастливи...и естествено очакваме всичко да е красиво...е сега идва онзи гаден момент, в който се срещаме с реалността и разбираме грешките си...но вече е късно. Тук вече почват дните изпълвани с лъжи и опити да убедим себе си, че това е животът, който винаги сме искали. Идват и дните, в които пред деня "слагаме" маска, за да не могат да видят другите, че страдаме. Никой не иска да изглежда слаб. Дори и пред най- близките. Тук идва сивото ежедневие...през дена сме с фалшиви усмивки, а през нощта се скриваме под завивките и плачем. Изливаме тази цялата болка и тайно се молим някой да ни спаси...ала никой не ни чува и никой не идва. Ден, след ден това се превръща в навик...събуждаш се, "слагаш" фалшивата усмивка и отиваш при "приятелите" си...

Е, за съжаление това е истина...и то за много хора.

Всички се променят, защото не искат да са сами. В тази държава гадното, е че не трябва да си себе си, за да имаш приятели. Трябва да си някой друг...е най- вероятно е тогава да имаш дружки. Дори и да не са истински. С тази промяна ние всички, които сме се променили губим мечтите си и спираме да се борим. Примиряваме се с реалността. Примиряваме се, че ще следваме всички тях. Примиряваме се, че ще сме като тях. Винаги е било така и така ще си остане.



В такива моменти се чудя...за какво изобщо се борим?