За различните, отхвърлените и самотните...

Да си различен в тази държава не е лесно.

Показваш на всички, че не си като тях. След това си отхвърлен от тях...и оставаш самотен. Като много хора.

Е, може да се каже, че и аз съм в същото положение.

Но, не очаквах нищо по- специално от хората, с които се запознах в новото си училище. Всички са като копие на някое момиче, което са видели в някой сайт. Тъжно, но в същото време и смешно.

В опитите ми да стана приятелка с тях останах разочарована. Очакваше се.

Момичетата не ме харесваха, защото не бях "кифла" като тях. Не слушах тяхната музика. Не харесвах това, което и те. И игнорирах техните обиди.

Явно това не им хареса.

Защо ли -.-

Те бяха свикнали да ги слушат и да им обръщат внимание. Но не винаги става така, както искаш. Е, това пак не им хареса. Беше се видяло, че ще ми се подиграват заради тялото ми. Не очаквах друго. Винаги е било така и явно и така ще си остане.

Ако не се гримираха толкова щяха да се перфектни. Косите им бяха красиви. Очите мистериозни, а телата им стройни и финни. И всички ги харесваха.

Аз бях и още съм точно обратното.

И това не е ниска самооценка -.- напълно вярно е!

Е стига за момичетата, че се депресирам :DDD

Момчетата.........ами...не са красиви...нито симпатични -.- ама пак не очаквах нищо.

Но за съжаление и те се подиграват.

Като се замисля кой не ми се подиграва...

Наистина...аз не съм перфектна на външен вид и не ме харесват като човек...но все още вярвам, че има някой, който ще оцени това в мен! Който ще ме обича такава, каквато съм~

-Rosie T. xx