Ииии...време е да остареем )))

На 25.01 Ваша милост стана на 15 :DD

общо взето исках да се похвала с това =) и също така, че и в момента ми правят серенада ;DDDD


Хайде НАЗДРАВЕ! ^^




И да не забравяме, че има толкова хора около нас, които ни обичат много <3 и би трябвало да им отвърнем със същото =)

Какво исках....и какво стана.

Е реших, че събота и неделя ще поствам разни неща тук...

Пък може и само събота или само неделя...но това сега няма значение.



Имаме моменти от живота, в които ни се е искало да променим нещо. Винаги се питаме какво можеше да стане ако бяхме направили друг избор. Повечето пъти се залъгваме, че ако изберем нещо, което другите харесват мислят за правилно ще сме щастливи...и естествено очакваме всичко да е красиво...е сега идва онзи гаден момент, в който се срещаме с реалността и разбираме грешките си...но вече е късно. Тук вече почват дните изпълвани с лъжи и опити да убедим себе си, че това е животът, който винаги сме искали. Идват и дните, в които пред деня "слагаме" маска, за да не могат да видят другите, че страдаме. Никой не иска да изглежда слаб. Дори и пред най- близките. Тук идва сивото ежедневие...през дена сме с фалшиви усмивки, а през нощта се скриваме под завивките и плачем. Изливаме тази цялата болка и тайно се молим някой да ни спаси...ала никой не ни чува и никой не идва. Ден, след ден това се превръща в навик...събуждаш се, "слагаш" фалшивата усмивка и отиваш при "приятелите" си...

Е, за съжаление това е истина...и то за много хора.

Всички се променят, защото не искат да са сами. В тази държава гадното, е че не трябва да си себе си, за да имаш приятели. Трябва да си някой друг...е най- вероятно е тогава да имаш дружки. Дори и да не са истински. С тази промяна ние всички, които сме се променили губим мечтите си и спираме да се борим. Примиряваме се с реалността. Примиряваме се, че ще следваме всички тях. Примиряваме се, че ще сме като тях. Винаги е било така и така ще си остане.



В такива моменти се чудя...за какво изобщо се борим?

За различните, отхвърлените и самотните...

Да си различен в тази държава не е лесно.

Показваш на всички, че не си като тях. След това си отхвърлен от тях...и оставаш самотен. Като много хора.

Е, може да се каже, че и аз съм в същото положение.

Но, не очаквах нищо по- специално от хората, с които се запознах в новото си училище. Всички са като копие на някое момиче, което са видели в някой сайт. Тъжно, но в същото време и смешно.

В опитите ми да стана приятелка с тях останах разочарована. Очакваше се.

Момичетата не ме харесваха, защото не бях "кифла" като тях. Не слушах тяхната музика. Не харесвах това, което и те. И игнорирах техните обиди.

Явно това не им хареса.

Защо ли -.-

Те бяха свикнали да ги слушат и да им обръщат внимание. Но не винаги става така, както искаш. Е, това пак не им хареса. Беше се видяло, че ще ми се подиграват заради тялото ми. Не очаквах друго. Винаги е било така и явно и така ще си остане.

Ако не се гримираха толкова щяха да се перфектни. Косите им бяха красиви. Очите мистериозни, а телата им стройни и финни. И всички ги харесваха.

Аз бях и още съм точно обратното.

И това не е ниска самооценка -.- напълно вярно е!

Е стига за момичетата, че се депресирам :DDD

Момчетата.........ами...не са красиви...нито симпатични -.- ама пак не очаквах нищо.

Но за съжаление и те се подиграват.

Като се замисля кой не ми се подиграва...

Наистина...аз не съм перфектна на външен вид и не ме харесват като човек...но все още вярвам, че има някой, който ще оцени това в мен! Който ще ме обича такава, каквато съм~

-Rosie T. xx

Ohhh, we're half way there!!

Еми тези дни съм на вълна Бон Джоуви xDD и още една група, ама за нея друг път!

Или по - точно ето тази песен (и мноооого, мноого други)

http://www.youtube.com/watch?v=lDK9QqIzhwk&ob=av3e

И сега малко снимкииииии xDD