За музиката, китарите...и още нещо

Та......първи пост...нищо ново под слънцето xD
Смятам да пoпiша малко за музиката, китарите...ии вечната любов. Защо ли? Защото сега изживявам най - страхотните си мигове. И не, не съм си хванала гадже xD Това, което стана е дълече по - странно...влюбих се. Да, аз се влюбих. За тези, които ме познават ще кажат, че съм болна или нещо такова. Напълно добре съм спокойно xD Името му не е важно...изобщо даже. И къде го намерих също не е важно xD Не ни свързват много неща...само музиката...гадно нали? Разстоянието между нас нее много голямо. Той е от Варна, аз - от Бургас. Момчето изобщо не подозира, че изпитвам нещо към него...още по - кофти. Най - гадното, е че ме мисли за пич. Защо е гадно ли? Защото точно това, че съм пич ми пречи да намеря някой, който ме вижда като онова малко момиченце, а не като това (уж)силно и бойно! И стига съм говорила за него.
Сега е време да попиша малко и за тази моя...ъ...много трудно да се нарече тръпка, защото е много повече от това...мисля, че думата любов е подходяща ^^таа...тази моя любов не е момче или някой друг мъжки индивид. Тази моя любов е ТЯ! Коя е тя ли? Тази ''тя'' е моята куха...китара xD Да, правилно сте прочели. За тази емоция, която изпитвам към нея е виновен баща ми. Защо точно той ли? Ами защото той ми е свирил като съм била още мъничко бебе...или поне предполагам xD но знам, че той ме е запознал с Рок музиката...даже ми беше споменал коя е била първата Рок песен, която съм чула...мдаа...той помни xD. Занимавам се с музика от 1 година...даже и по - малко, но му благодаря страшно много, че ми показа този прекрасен иструмент. Милия ми татко също свири...ноо той има чист "звяр''...този "звяр" не е акустичен...о, не! Той е електрически! Видът му плаши...като го видиш те е страх да го докоснеш...но когато го вземеш в ръцете си...е тогава разбираш мощта. Та името на този "звяр" е Айбанец. И какви неща са свирени на него...ех...прекрасни...като започнем от Ийгълс, Дийп Пърпъл, Лед Цепели, Гънс Енд Роузес (Сладко Мое Дете ^^) до Клептън, Бек, Самбора и други величия. Та сега като споменах Гънс се сетих за първия път, когато чух баща и да свири нещо тяхно. По принцип той не им е толкова голям фен, но съм му благодарна за това, което беше направил за мен. Та беше ме помолил да дойда при него, за да ми изсвири нещо. Съгласих се. Какво друго можех да направя. Обожавам стила му на свирене. Отидох. Седнах до него...той постави пръстите си на грифа и започна да свири. Когато чух първите акорди сърцето ми трепна. Не вярвах, че чувах същата тази песен, с която заспивах всяка вечер! Беше прекрасно! Това беше любовта изразена чрез акорди. Толкова много емоции само в една семпла мелодийка. Красота, любов...всичко...и то от една китара. Той свиреше, а аз пеех тихичко...беше вълшебно. Даже не мисля, че тази дума е достатъчна...Той започна първото соло...то беше кратко, но беше изпълнено с красота! Мда....така е...баща ми продължаваше с лекота да свири тези сложни звуци...и така мина и второто соло...е и то не беше дълго, но си казваше всико...и тогава дойде време за третото соло...то започва леко и бавно...отнася те в облаците...и започва бързата част! Бърза, силна, но все пак красива и изпълнена с любов. Пръстите му се движеха бързо. Устещах как очите ми се пълнят със сълзи...не бях тъжна...изобщо даже...това беше радост! Той правеше това за мен...само за мен! Край! Солото свърши...дойде и любимата ми част..."Where do we go, where do we go now''...Къде отиваме сладко мое дете? Къде?...знам,че не е точния превод, но няма значение! Чувах гласа на Аксел ак крещи в главата ми...не ми пукаше, че плачех...повярвайте ми заслужаваше си...Баща ми свиреше и свиреше....и спря...не усетих кога свърши...е чак тогава ми стана тъжно...любота си отиде...песента свърши...акордите бяха отлетели заедно с дивия вятър...Той ме попита дали ми е харесало...Какво казах аз ли?...Нищо...абсолютно нищо...не знаех как да изразя с думи това, което чувствах...и реших да го покажа...Как ли? Просто с една целувка. Защо ли? Защото знам, че целувката от малкото му момиче е достатъчно да изрази всички чувста...
Е малко дълго стана...но се надявам да ви е харесало ^^


~ Rosie T.

Ето и едно начало....

Та реших и аз да си направя блог...да не повярва човек xDD Правя го по простата причина, че вече няма къде да пиша защото компютъра е препълнен от какви ли не глупости xD Иначе може да ми викате Роузи xD и просто за инфо: зодия водна лейка съм xD Казвам го просто ей така. Тук ще пиша за абсолютно всякакви неща...^^ Таа не съм много опитна в това, ноо за всичко си има време нали така? И това е :))))


~ Rosie T.