Какво исках....и какво стана.

Е реших, че събота и неделя ще поствам разни неща тук...

Пък може и само събота или само неделя...но това сега няма значение.



Имаме моменти от живота, в които ни се е искало да променим нещо. Винаги се питаме какво можеше да стане ако бяхме направили друг избор. Повечето пъти се залъгваме, че ако изберем нещо, което другите харесват мислят за правилно ще сме щастливи...и естествено очакваме всичко да е красиво...е сега идва онзи гаден момент, в който се срещаме с реалността и разбираме грешките си...но вече е късно. Тук вече почват дните изпълвани с лъжи и опити да убедим себе си, че това е животът, който винаги сме искали. Идват и дните, в които пред деня "слагаме" маска, за да не могат да видят другите, че страдаме. Никой не иска да изглежда слаб. Дори и пред най- близките. Тук идва сивото ежедневие...през дена сме с фалшиви усмивки, а през нощта се скриваме под завивките и плачем. Изливаме тази цялата болка и тайно се молим някой да ни спаси...ала никой не ни чува и никой не идва. Ден, след ден това се превръща в навик...събуждаш се, "слагаш" фалшивата усмивка и отиваш при "приятелите" си...

Е, за съжаление това е истина...и то за много хора.

Всички се променят, защото не искат да са сами. В тази държава гадното, е че не трябва да си себе си, за да имаш приятели. Трябва да си някой друг...е най- вероятно е тогава да имаш дружки. Дори и да не са истински. С тази промяна ние всички, които сме се променили губим мечтите си и спираме да се борим. Примиряваме се с реалността. Примиряваме се, че ще следваме всички тях. Примиряваме се, че ще сме като тях. Винаги е било така и така ще си остане.



В такива моменти се чудя...за какво изобщо се борим?

За различните, отхвърлените и самотните...

Да си различен в тази държава не е лесно.

Показваш на всички, че не си като тях. След това си отхвърлен от тях...и оставаш самотен. Като много хора.

Е, може да се каже, че и аз съм в същото положение.

Но, не очаквах нищо по- специално от хората, с които се запознах в новото си училище. Всички са като копие на някое момиче, което са видели в някой сайт. Тъжно, но в същото време и смешно.

В опитите ми да стана приятелка с тях останах разочарована. Очакваше се.

Момичетата не ме харесваха, защото не бях "кифла" като тях. Не слушах тяхната музика. Не харесвах това, което и те. И игнорирах техните обиди.

Явно това не им хареса.

Защо ли -.-

Те бяха свикнали да ги слушат и да им обръщат внимание. Но не винаги става така, както искаш. Е, това пак не им хареса. Беше се видяло, че ще ми се подиграват заради тялото ми. Не очаквах друго. Винаги е било така и явно и така ще си остане.

Ако не се гримираха толкова щяха да се перфектни. Косите им бяха красиви. Очите мистериозни, а телата им стройни и финни. И всички ги харесваха.

Аз бях и още съм точно обратното.

И това не е ниска самооценка -.- напълно вярно е!

Е стига за момичетата, че се депресирам :DDD

Момчетата.........ами...не са красиви...нито симпатични -.- ама пак не очаквах нищо.

Но за съжаление и те се подиграват.

Като се замисля кой не ми се подиграва...

Наистина...аз не съм перфектна на външен вид и не ме харесват като човек...но все още вярвам, че има някой, който ще оцени това в мен! Който ще ме обича такава, каквато съм~

-Rosie T. xx

Ohhh, we're half way there!!

Еми тези дни съм на вълна Бон Джоуви xDD и още една група, ама за нея друг път!

Или по - точно ето тази песен (и мноооого, мноого други)

http://www.youtube.com/watch?v=lDK9QqIzhwk&ob=av3e

И сега малко снимкииииии xDD

Колко е хубаво да се завърнеш у дома, какво е да бъдеш отхвърлен и смелите мечти.

Да, знам, че не съм писала нищо от *смята на пръсти* много време, но това няма значение! Никак даже xDD
Та ваша милост не си беше у дома...но в преносно значение. Та тези дни се чувствах доста охвърлена...и не само от заобикалящата ме среда, а и от приятели, познати и за съжаление от една част семейство. Еми има и такива моменти.

Сега...почвам с приятелите. През цялото това ляо научих едно за тях...ако искаш нещо, направи си го сам! Е това е гадно...но вярно! И го осъзнах по доста кофти начин...но ще го разкажа някой друг път, защото нямам време...Обаче, ако някой някога ви предложи да ходите на чалга дискотека в НИКАКЪВ, ама НИКАКЪВ случай не казвайте "да"!!! Прибирането после е много, ама много гадно!!

Айде сега идвам и гадната част...родителите. Не, че имам нещо против тях. Даже много си ги обичам! Все пак си имам само тях и китарата ;DDD И сигурно се питате какво е да се отхвърлен от родителите си...и в същото време те да не го разбират..еми гадно е! И всичко това заради един приятел, който свири...да по - добре от мен, ама е гадно като чух думите на баща ми, че щял да е много горд ако ТОЙ му беше син...еми аз къде съм??? В някоя забутана уличка с бутилка в ръка?? Не мисля! Иии тези думи бяха доста жестоки. Попринцип винаги съм искала да накарам баща ми да ме гледа не само като дете...и понякога се получава! Но не винаги...И така...тогава се почуствах някак...лесно заменима...кофти нали? Гадно е да те заменят там, където до скоро си бил незаменим...ама мнооооого гадно! Но се радва, че сега съм в прекалено добро настроение да разказвам подробности xDD обаче това всичко си имаше "хепи енд" xDD Баща ми реши да се занимава повече в мен и да ми помага...а за приятелите...еми за тях не знам xDD

Е вече свърших да говоря за приятели, семейство и други драми...време е да поговоря малко и за мечтите.

За начало има 2 вида мечти: обикновенните и смелите. Предпочитам втория вид!

Та обикновенните са тези, които като се случат и след време забравяме за тях. Примерно на някой мечтата му е да види някоя знаменистост или лщбимата си група или нещо подобно...еми ще се случи и след това какво?? Еми нищо онтересно. Продължаваш да си живееш живота.

Ама смелите мечти не са така ;)))))

Сбъдването им хич не е лесна работа...ама както казах: няма лесни неща. Защото с лесно всеки може ;))))

Е за тезни смелите се иска много любов, вяра и подкрепа. Това са тези мечти, с които искаш да остарееш. Защото, когато умреш ще знаеш, че си направил нещо ценно и велико в този живот. Според мен най - смелата мечта е тази да изградиш семейство. Поне за мен. Други смели мечти има много..например да успееш в някой спорт, изкуство и други.

Това са те. Смелите мечти. Тези за, които никога не трябва да спираш да се бориш. За тях си струва да живееш. Те те правят по - уникален.



Еми това е...и ще вмъкна един любим мой израз: Има ли желание, има и начин. Няма ли желание, намираме оправдания.

Така, че имайте желание и не спирайте да мечтайте и само напред!!! )))))))